EdnaPiklaKaza
Administrator
Full Member
   
Karma: 7
Неактивен
Публикации: 213
Ако форумът ви допада, моля драскайте коментари:)
|
 |
« Отговор #1 -: Юли 17, 2008, 02:36:56 » |
|
Не мисля, че това, което те дразни са конкретно хората. По-скоро те дразни това, че, за да си относително спокойна и да си живееш добре, трябва да си като тях. Т.е. дразниш се на себе си, че се подчиняваш на масата. В крайна семтка, никой не те кара да си като другите. Това, което те кара да си като тях, е страха. Излиза, че не се дразниш на хората, а на страха си. Ако имаш смелостта да помеш по път, който е труден и гаден, подозирам, че може да доживееш дните си щастливо. Колкото и парадоксално да звучи. (прочети "Изворът" на Айн Ранд")
Аз лично предпопчитам да имам амбиция и желание за придобиване на качества, отколкото просто да съществувам. Бездействието и тихото съзерцание е нещо, което ме радва в обедната почивка или в лятната отпуска. Имам нужда от тях, но работохолизмът ме кара да се чувствам по-спокойна и по-жива. Поне в този свят, в друг не знам.
Искането е в основата на съществуването. Ти искаш хората да не искат нищо, или поне да не искат толкова. Ето ти пак едно дразнещо искане. Няма отърване.
Не разбирам защо предпочитането на един продукт, пред друг, да е нещо лошо. И защо ако искаш цици, кариера или да се самоубиеш - трябва да си тъп. Всичко това са инструменти, за нещо, към което се стремиш. Стремежът не е лошо нещо, даже въздържанието и липсата на стремеж са по-опасни.
Признавам си, че искам много неща. Напоследък гледам да премислям преди да заменя старото с ново. Ясно е, че нямам нужда от повечето неща, които искам. И намирам начин да се контролирам (донякъде). Това, което ми помага да преодолея желанието за още е мисълта, че можеби помагам на природата.
Гадно е да знаеш, че си заменим. Но в крайна сметка и всичко около теб е заменимо. Приеми го, ако не - промени света. Неизбежно е обаче да не промениш и себе си.
Друго възможно решение на проблема ти е "Пий една бира".
|