Не мисля, че това, което те дразни са конкретно хората. По-скоро те дразни това, че, за да си относително спокойна и да си живееш добре, трябва да си като тях. Т.е. дразниш се на себе си, че се подчиняваш на масата. В крайна семтка, никой не те кара да си като другите. Това, което те кара да си като тях, е страха. Излиза, че не се дразниш на хората, а на страха си. Ако имаш смелостта да помеш по път, който е труден и гаден, подозирам, че може да доживееш дните си щастливо. Колкото и парадоксално да звучи.
(прочети "Изворът" на Айн Ранд")

Аз лично предпопчитам да имам амбиция и желание за придобиване на качества, отколкото просто да съществувам. Бездействието и тихото съзерцание е нещо, което ме радва в обедната почивка или в лятната отпуска. Имам нужда от тях, но работохолизмът ме кара да се чувствам по-спокойна и по-жива. Поне в този свят, в друг не знам.

Искането е в основата на съществуването. Ти искаш хората да не искат нищо, или поне да не искат толкова. Ето ти пак едно дразнещо искане. Няма отърване.

Не разбирам защо предпочитането на един продукт, пред друг, да е нещо лошо. И защо ако искаш цици, кариера или да се самоубиеш - трябва да си тъп. Всичко това са инструменти, за нещо, към което се стремиш. Стремежът не е лошо нещо, даже въздържанието и липсата на стремеж са по-опасни.

Признавам си, че искам много неща. Напоследък гледам да премислям преди да заменя старото с ново. Ясно е, че нямам нужда от повечето неща, които искам. И намирам начин да се контролирам (донякъде). Това, което ми помага да преодолея желанието за още е мисълта, че можеби помагам на природата.

Гадно е да знаеш, че си заменим. Но в крайна сметка и всичко около теб е заменимо. Приеми го, ако не - промени света. Неизбежно е обаче да не промениш и себе си.

Друго възможно решение на проблема ти е "Пий една бира".

даааааааа,и двамата изваждате много яки доводи,съгласна съм и с двете мнения,което показва абсурдността на човешката природа!!!Имаше една много хубава книга с много яки мисли по този повод-,,Сътворението''на Гор Видал.Там някъде прочетох следната мисъл-,,Желанието да не желаеш нищо само по себе си е също желание''!!!Може би магията на живота се състои наистина в идеята за средния път,сиреч златната среда,много е човешко да се желае и няма нищо срамно.Аз желая мир,любов и разбирателство и по малко да ме дразнят хората които не желаят това!!!